|
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ
НА МУЗЕИТЕ И МУЗЕОЛОГИЯТА В ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ. СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ МУЗЕИ
И ГАЛЕРИИ.
МУЗЕИТЕ В ГЪРЦИЯ
Акропола
Величественият Акропол с разнообразния храмов комплекс е издигнат
в годините на най-голямото могъщество на Атинската държава след
разгрома на Персия. Тогава Атинската демокрация достига своя връх
и в културният си разцвет, наречен класически период в древногръцката
култура (V-IV в. пр.н.е.). При управлението на Перикъл (444-429
г. пр.н.е.) се създават идеални условия за реализацията на таланта
на такива велики представители на класическата антична култура,
като – Фидий, Поликлет, Мирон.
Върху руините на унищоженият през 480 г.пр.н.е. от персите Акропол,
през втората половина на V в.пр.н.е. се издига нов храмов комплекс.
На входа от запад са издигнати величествените Пропилеи, строени
по проект на архитекта Мнесикъл през 437-432 г. пр.н.е. При изграждането
им са използвани два типа ордери – дорийски, за външната монументална
фасада и йонийски – за вътрешните мраморни колони. Пропилеите се
отличават с асиметричният си план, тъй като южното им крило е по-късо
за да може да се оравновесява с малкият храм Нике Аптерос (Безкрилата
Нике). Този малък, но много красив храм е издигнат по решение на
Атинското народно събрание през 449 г. пр.н.е. Издигнат в йонийски
стил от архитект Каликрат, той символизира вечното присъствие на
богинята на победата при атиняните (за това й статуята издигната
в нейна чест е без криле).
Най-величественият храм на Акропола – Партенона се издига в най-високата
част на комплекса. Той е построен през 447-435 г. пр.н.е. по проект
на Иктин и Каликрат и е единствен по рода си като остава неповторим
шедьовър сред класическата древногръцка архитектура. Той запазва
формата на традиционният дорийски периптер: тристъпална основа,
колони с канелюри, антаблеман с метоси и двустранен покрив. Фасадите
на храма са оформени в дорийски ордер с по осем колони на късите
страни и с по седемнадесет на дългите страни на сградата. Колоните
са много по-стройни от традиционните и се приближават до йонийските
по лекотата на извисяване. Корнизът не се издава много над тях и
не хвърля сянка. Стените на целата са били украсени с фриз и това
придава на храма още по-изящен вид.
Най-големите художествени достойнства на Партенона се дължат на
великолепната скулптурна украса на храма посветен на Атина Партенос
(Дева), изработена под ръководството на най-великият класически
скулптор в Древна Гърция, личният приятел на Перикъл – Фидий. Върху
тесният фриз е изобразена тържествената процесия на поклонници принасящи
на боговете своите дарове. Съвършени са фигурите на младежи оседлаващи
коне и след това препускащи в редици, девойки носещи дарове на богинята
и т.н. Самите богове – Зевс със съпругата си, Хермес, Дионис, Атина
и др. са пресъздадени като вечно млади и с ненадмината хубост.
Скулптурните композиции върху двата фронтона са върха в творчеството
на Фидий. Тук той по безспорен начин доказва своята гениалност.
Западният фронтон е зает от композицията – Спорът между Посейдон
и Атина за господството над Атика, а на източния – раждането на
Атина от главата на Зевс в присъствието на боговете. Тези композиции
се различават съществено от изобразяването до тогава единствено
на една доминираща фигура във фронтона. Тук има двойка централни
фигури, а останалите са разположени в кръстосано съответствие помежду
си. Скулптурите са издадени много напред от основата, а всяка отделна
фигура е така добре обработена, че сега намирайки се отделени от
фронтоните и експонирани в Британския музей, ние ги възприемаме
с богатсвото на цялото им изящество.
Във вътрешността на храма се намира огромната, дванадесет метрова
статуя на Атина Партенос, изработена от Фидий от злато и слонова
кост, за която научаваме от множество описания и копия.
В края на V в. пр.н.е. е издигнат Ерехтейонът в йонийски ордер.
Той е посветен на Посейдон и Атина Палада. Най-красива е била южната
фасада на храма, която е срещу Партенона. Тук вместо колони, портика
е носен от шест скулптурни фигури на девойки, високи 2,3 м. Момичетата
са облечени с носии от областта Кариа и от там се наричат кариатиди.
Те са с гордо вдигнати глави, стъпили с единият си крак, а другият
е леко повдигнат готов да прекрачи, с едната си ръка грациозно са
придържат дрехите си , а с другата държат фиала с благовонни масла.
Всичко това знаем благодарение на откритите римски копия на кариатидите
във вилата на император Адриан. Гръцките оригинали (без ръце) се
съхраняват в музея на Акропола, а на самия храм са монтирани копия.
Съчетаването на различните архитектурни стилове е характерно за
Акропола. Тук се постига синтез на най-красивите и трайно утвърдилите
се архитектурни елементи на гръцката строителна класика.
За съжаление след злополучната Пелопонеска война през IV в.пр.н.е.
започва упадъка на Атинската държава. Най-напред тя е покорена от
Македония, а през I в. пр.н.е. от Рим. Стотици антични произведения
на изкуството са пренесени в столицата на Римската империя, а друга
част унищожени от войни и грабежи. През 267 г. градът е превзет
от готите. След това е включен в рамките на Източната римска империя
със столици Константинопол, за където отплават неизнесените скулптури
и други антични шедьоври. Това което неможело да се пренесе остава
да го руши времето и невежеството. През 1456 г. турците завладяват
Атина и Акрополът е превърнат в крепост, Партенона в джамия, до
която издигат минаре, Ерехтейонът става харем, а Пропилеите – казарми
и барутни складове. След експлозия в тях през 1656 г. голяма част
от постройките са разрушени. През ХVIII и ХIХ в. много френски и
английски археолози и дипломати изнасят съществена част от останалите
скулптурни и архитектурни елементи от разрушените храмове. За това
сега в Британският музей и Лувъра могат да се намерят образци на
гръцкото антично изкуство, в някои области повече от колкото в музеите
на съвременна Гърция.
Музеят на Акропола е разположен в югоизточните подножия на хълма.
В него са съхранени хиляди скулптурни и архитектурни елементи от
фризове, фронтони и фасади на храмовете. При археологически разкопки
са разкрити цели релефи и скулптурни фигури, които са включени в
постоянната експозиция.
Национален археологически музей
Многобройните археологически антични паметници от цяла Гърция са
събрани в Националния археологически музей. Неговата сграда е завършена
през 1889 г. в характерния за всички строени по това време европейски
музеи неокласически стил. Музеят притежава една от най-богатите
антични колекции в света. Най-древните паметници са прочутите златни
погребални маски на владетелите на Древна Микена от II хил. пр.н.е.
В отделни зали са експонирани богатите сбирки от керамика, обхващаща
всички нейни епохи, на каменна пластика, и другите изобразителни
изкуства. Тук са образците на великите гръцки скулптори Фидий, Скопас,
Праксител, както и на техните последователи. Експонирани са уникални
скулптури от бронз и злато.
Най-малобройни са паметниците от античната живопис достигнали до
нас. Музеят разполага с уникални фрески от средата на II-то хил.
пр.н.е. от о-в Тера. Експонирани са фрески украсявали жилищни помещения.
Една от най-впечатляващите е “Пролет” пресъздаваща атмосферата и
багрите на най-свежият и романтичен годишен сезон.
Литература:
Драгоманис, Д. Гърция, С. 1989
История Древней Греции, М. 1972
Михаловски, К. Акрополът, С. 1983
Ривкин, Б. Антично изкуство, С. 1983
Сидорова, Н.А. Афины. Москва, Искусство, 1984
Соколов, Г.И. Искуство Древней Греции, М. 1980
|