Статер, 5 век пр.Хр., Олимпия

ГЛАВА  ВТОРА. ВЪЗНИКВАНЕ И ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА МУЗЕИТЕ.
 
ВЪЗНИКВАНЕ НА МУЗЕИТЕ В ДРЕВНОСТТА.

В хода на своето историческо развитие, различните древни и антични цивилизации създават почти едновременно три културни института чието основно предназначение е да запазват и съхраняват културните постижения на човека. В областта на литературата и науката това става чрез създаването на библиотеките, в архивите се натрупват всички нормативни актове и документи, а материалните паметници свързани с бита, изкуството и културата на хората през различните исторически периоди на човешката цивилизация се запазват в музеите. Така успоредно се развиват през вековете, като взаимно се допълват и подпомагат трите културни института – музей, архив и библиотека. Без да имат изцяло съвременните си функции, те от най-дълбока древност и до сега успяват да съхранят за поколенията историческата памет в областта на почти всички дейности на човека.
Независимо, че повечето науки водят своето начало от античността, науката занимаваща се с историята, теорията и практиката на музейното дело – музеологията, възниква през ХIХ век. Тя се заражда в резултат на невижданата до този момент активност при изграждането особено на исторически и художествени музеи. Деветнадесети век е века на създаването на нации и национални държави. Национализмът се развива във всички страни, особено активно там където няма съответствия между нация и държава. В резултат на това възникват един след друг националните исторически музеи в Прага, Братислава, Будапеща и т.н.
Необходимостта от въвеждане на научно обоснована система за експониране на музейните паметници, както и за тяхното събиране и съхраняване довежда и до възникването на науката посветена на музейната теория и практика- музеологията.
Събирането на уникални природни образци от минерален, растителен и друг произход е характерен белег на човешката природа. Още в първобитния начин на живот, хората събират отделни творения на природата, които са ги впечатлявали с необикновените си размери и форми. Така възниква една от най-древните религии – тотемизма, преклонението пред определен тотем, т.е. обожествяването на уникален (много странен) предмет, за който хората са вярвали, че в него се е вселила божествена сила, и че тя може да предпазва хората от зли духове, болести и т.н.
Постепенно в първобитния човек се формира вкус към красотата на природата и той се стреми да я отрази чрез своето изкуство. Достигналите до нас скални рисунки, най-често в пещерите, говорят за развито естетическо влечение на тези хора преди хиляди години. В края на ХIХ век са открити рисунките на праисторическия човек в пещерата Алтамира в Испания. Тяхното проучване довежда до онзи бум в края на миналия и началото на нашия век, при който се разкриват многобройните праисторически рисунки в пещерите по поречието на река Дордона в Южна Франция, както и в Пиринеите, а по-късно в почти всички части на Европа, Сибир и Средна Азия, Африка, Австралия, както и в двете части на Америка.
Изкуството на древните народи е тясно свързано с техните религиозни култове. То процъфтява така ярко след създаването на държавните образования в Месопотамия и особено в Древен Египет. В дворците на владетелите и фараоните се създават уникални сбирки от произведения на изкуството - става дума за скъпи подаръци от чуждестранни делегации при сключване на мир или други договорености, както и от поданици по повод местни тържества. Храмовете в прослава на боговете издигани в древните общества се обсипват с ценни подаръци изработвани в най-добрите работилници за изящни изкуства на владетелите. За съхраняването на тези дарове в Египетските храмове се изграждат специални помещения – първообразите на съвременните тезауруси.
В храмовете строени в дорийски стил в Древна Гърция, още през архаиката, зад централната част – цела, където се издига статуята на бога, патрон на храма, се създава специално помещение за съхраняване на даровете донесени от богомолците. Подаръците нарастват твърде бързо и тъй като много от тях са с висока художествена стойност, а често и от благородни метали, се налага те да бъдат описани и инвентаризирани. Следи от номера на първите “музейни описи” са открити в хранилищата на храмовете в Древна Гърция. И днес са запазени каменни надписи, които представляват “приемо-предавателни” протоколи с точно описание на паметниците предадени на Партенона в Атина от Епидавар, от Делос и т.н.
Терминът “музейон” води начало от Древна Гърция. Той определя мястото в което се съхраняват подаръци, отправени към боговете в Храма на деветте музи, едната от които е Клио – покровителката на историята. Древните народи имат чувство за историчност. Те старателно опазват не само старините, но и всички произведения на изкуството и културата. По време на класическия период се въвежда строга отчетност на паметниците съхранявани в храмовете. Те се инвентаризират, предават се и се приемат по опис от специални хранители – кустоси (първообрази на съвременните уредници).
Първият античен музей се създава в прочутата Александрийска библиотека. Това е комплексен, научен и културен институт, в който са съсредоточени всички развити по това време научни школи в областта на точните и хуманитарните науки. Така се създава най-големият през античността “университет”, в който си дават среща най-авторитетните по това време представители на различните клонове на науката. В Александрия се съсредоточават оригинали и преписи на почти всички по-значими научни и литературни ръкописи от древността до елинизма. Библиотеката разполага с хиляди папируси безвъзвратно унищожени от пожар. Тя е съкровищница на ръкописи и архивохранилище на хиляди документи свързани с историята и историографията на древните цивилизации в Месопотамия, Египет и Егейския регион.
Александрийската библиотека е известна в античността под наименованието “музейон”. Тя наистина е първият целенасочено изграден античен музей. До това време има отделни наченки на музейна дейност.
Нов период в колекционирането на произведения на изкуството започва след покоряването на Древна Гърция от Рим. Нескончаем поток от образци на върховото, класическо гръцко изкуство потича към столицата на новата империя. Според Плиний Млади (вж. Писма, С.1984, с.90), в Рим се създават тържища за произведения на изкуството – предимно антични гръцки статуи и вази и редица други произведения на декоративното изкуство. Тези тържища са типични за римското прагматично мислене и отразяват повишения интерес към произведенията на изкуството в качеството на средства за натрупване на богатство.
Прагматичните римляни и особено пълководците на римските легиони опустошават завзетите гръцки градове и заграбват огромна плячка. Според Страбон, римският пълководец Лукул откарва от Аполония /Созопол/ колосалната статуя на Аполон дело на скулптора Каламис. Подобно на него и Гай Верес създава своя частна колекция, за която свидетелстват речите на Цицерон срещу Верес. В сбирката на Сула преобладават гръцки статуи. Десетки римски патриции, пълководци и сенатори обогатяват своите лични колекции с художествени произведения не само от Древна Гърция, но и от всички новозавоювани земи от Римската империя. за това говорят археологическите разкопки в античните градове Херкулан и Помпей.
Всеки римски император, наред с великите си военни победи е искал да остане в историята и като ценител на изкуството. Със заграбените художествени произведения те украсяват храмове и форуми. По времето на император Тиберий е украсен с уникални статуи и живопис храма Конкордия, разположен в северната част на Римския форум. Този храм е известен и с това, че неговите подземия се използват за хранилища на многобройни художествени паметници. Така за първи път се създават условия, най-ценните произведения на изкуството да се експонират в залите на храма, а останалата част от колекцията да се съхранява при добри условия в същата сграда.
Численото нарастване на колекциите на владетелите налага те да се опишат и систематизират. Единствените писмени документи от това време достигнали до нас са два папируса съдържащи “инвентарни описи” на скулптурите съхранявани в Термите на Каракала. Те са съставени при управлението на император Септимий Север (193-211). В този първи по рода си “каталог” на скулптурна колекция са отбелязани както произведенията на изкуството така и имената на техните създатели.
Една от най-големите заслуги на почитателите на гръцката класическа скулптура в Рим, към световната история на изкуството, е че те създават многобройни копия на върховите постижения на древногръцкото изкуство. Благодарение на тези многобройни копия, които са красели дворци и храмове в Рим и провинциите, независимо от историческите превратности, природни стихии и разрушителни войни до нашето време са оцелели в повечето случаи точно тези копия, а не гръцките оригинали. По такъв начин поколения художници от времето на Италианския ренесанс до ден днешен се учат от шедьоврите на древвногръцките майстори, благодарение на римските копия на тези безценни световни паметници. Поставеното начало на колекциониране в античнастта се развива през следващите столетия.
Следващият исторически период на човешката цивилизация е Средновековието. Характерно за тази епоха е доминирането на Християнската църква над изкуството в западноевропейските страни и във Византийската империя. Ето защо, тя е главен мецанат на художниците и те изготвят основно художествени произведения за украса на църквите и т.н. църковна утвар (за извършване на свещенослуженето). Независимо, че Християнската църква се разделя на две през 1 054 г. църковното изкуство се развива твърде успешно, като се обособяват и два стила – католически и източноправославен. Така средновековното християнско изкуство се развива в два автономни клона, които взаимно си влияят, но по някога и дълбоко се различават.
Големите храмови центрове на метрополиите в Източноправославната църква, катедралните храмове в абатствата на католическия свят и съкровищниците на манастирите са местата в които се съхраняват произведенията на християнското изкуство и богатствата на църквите. Постепенно те придобиват характер на колекции с музейна стайност. Благодарение на тези “трезори” до нас са достигнали много паметници от Средновековието въпреки историческите превратности. Всички дарове-произведения на изкуството се описват в специални за целта книги. От българското средновековие до наше време е запазен един единствен от този род документи по който днес ние можем да съдим за грижата и отчетността на тези произведения на християнското изкуство, това е Типика на Бачковския манастир.
За развитието на колекционерството допринасят и кръстоносните походи, които започват през 1 096 г. и продължават до 1 270 г. Подобно на завоюването на Древна Гърция и сега западните завоеватели понасят по обратния път, независимо че са единоверци, произведения на Източно православното изкуство. Многобройни паметници на изкуството и културата на Византия са изнесени в западните земи на Европа. Голяма част от благородните метали и скъпоценни камъни са преработени и по такъв начин допринасят за пищната украса на католическите храмове. Една голяма част от византийските паметници попадат в личните колекции на владетели и висши духовници, а други в съкровищниците на катедрали и абатства.
Особено характерни за Средновековието са мощехранителниците, в които се съхраняват светите мощи на светец, покровител на дадения храм или манастир. Пренасянето на мощите на светец през този период е било изключително историческо събитие, описано от хронистите и достигнало до нас в различни варианти. В нашата история най-популярно е пренасянето на мощите на Св. Петка Самарджийска, актуализирано и в днешно време с предаването на двата обковани с благородни метали черепа на Националния исторически музей през февруари 1994 г. Съхраняването и до днес на многобройни мощехранителници, показват стила и майсторството на средновековните майстори.
След превземането на Рим от варварите през 476 г. в Източна Европа доминира Византийската империя. Построената през 330 г. от император Константин нова столица на Римската империя – Константинопол, процъфтява. В нея са съсредоточени антични паметници, но все по-широко място намират и новосъздадените образци на християнското изкуство. Неговият първи разцвет започва през 20-те години на VI век при управлението на Юстиниан I (527-565). Той закрива прочутата Атинска академия, която в продължение на цяло хилядолетие е еталон за създаването и разпространението на античната философия. С този си акт Юстиниан скъсва с езическата антична култура и духовност и дава възможност за утвърждаването на новия християнски светоглед. За безспорното господство на християнската религия в империята, той издига и най-внушителния до това време храм посветен на божията премъдрост “Св. София”. Така се поставя началото на създаване на нови архитектурни паметници, чиито най-ярък представител е храмът “Св. София”. Той е изграден от двама гениални архитекти – Антимий от Тралес и Исидор от Милет през 532-537 г., църквата надминава всички смели архитектурни решения до този момент.
Вторият разцвет на византийското изкуство е известен като Македонски ренесанс (867-1055), по време на управлението на Македонската династия. Предходният период (726-843) е свързан с Иконоборството. Време през което един от основните образци на християнското изкуство – иконата, е отхвърлена, тъй като не се споделя свещената сила на изображенията. При Михаил III (кръстника на княз Борис) иконопочитанието е възстановено и при Македонската династия утвърдено. Завземането на Константинопол от кръстоносците и създаването на Латинската империя (1204-1261) за кратък период прекъсва естественото развитие на византийското изкуство.
Нов период на разцвет на византийското изкуство се отбелязва по време на управлението на последната византийска династия – на Палеолозите. Най-характерното за византийското изкуство е, че то влияе върху цялото Източно православие – в България, Сърбия, Русия, Влашко и Молдова. Така се постига един общ художествен вкус и иконография, които след падането на Константинопол през 1453 г. продължават да се развива в Русия и от там да се възвърнат на Балканският полуостров по-късно, главно в Атонските манастири.
Освен християнската църква и императорите са сред меценатите на средновековните художници. Има сведения от хронистите за богати лични колекции на владетелите. Така например, при Константин VII (Х в.) в пет степенен шкаф се съхраняват символите на властта – корона, скиптър и други скъпоценности от парадната униформа на императора. В специално помещение – съкровищница, се пазят скъпоценните дарове, златото и среброто на владетеля. При някои пищни церемонии свързани с отбелязването на големи военни победи, раждане на престолонаследник или възшествието на новия император в залите на двореца се излагат военни трофеи и натрупаните в съкровищницата на империята произведения на приложното изкуство, като по такъв начин се дава известна публичност на тези не систематизирани колекции.
Големите местни феодални владетели също притежават свои колекции от бижута, скъпоценни дарове, оръжие и т.н. През късното средновековие се забелязва един интерес и към куриозни неща. Все по-често в тези лични колекции се натрупват и предмети от живата природа – вкаменелости, причудливи растителни видове, животни и др. природни забележителности. Колекциите на куриозите са първите природонаучни сбирки, които по-късно са базата за създаване на един от основните клонове сред музеите – природонаучните.